Непосносимостта към глутен (протеин в пшеницата, ръжта, ечемика) се нарича още глутенова ентеропатия или целиакия. Представлява автоимунно заболяване, при което консумацията на глутен предизвиква увреждане на тънкото черво, с нарушаване на неговата функция. Според някои данни болестта засяга един от 100 души.
Целиакията може да се прояви на всяка възраст. Дългосрочно води до нарушено храносмилане и абсорбция на някои вества, развиват се хранителни дефицити. Наличието на глутенова ентеропатия повишава риска от коронарна болест на сърцето, от тумори на червата. Някои я свързват с развитието на диабет, множествена склероза. Може да се съпътства от анемия, дефицит на желязо, специфичен дерматит, остеопороза. В част от случаите се диагностицира, когато се търсят причините за инфертилитет и последователни спонтанни аборти, мигрена и епилепсия.
При много пациенти и особено с нарастване на възрастта се развиват и други състояния, включително автоимунни:
Поставянето на диагнозата изисква както набор от кръвни тестове, оценка на съпътстващите състояния, задължителна биопсия на тънкото черво.
Биопсията на тънкото черво се прави при провеждане на горна ендоскопия, при което ендоскопистът взема биопсия от дълбокия дванадесетопръстник. Материалът се изпраща за оценка. За да се постави диагнозата не е необходимо болестта да е тежка и да е предизвикала крайните етапи, описвани в класическите учебници. Вече знаем, че наличието на възпалителни клетки и промяна в структурата (т.нар. хиперплазия на криптите) може да са белег на глутеновата ентеропатия даже без пълна или почти пълна увреда на всумателния апарат на червото.
С други думи, диагнозата е комплексна. Кръвните тестове (антитела) задължително следва да са съпроводени с ендоскопия и хистологична оценка.
Лечението на глутеновата ентеропатия е спазване на стриктна безглутенова диета завинаги.
В последните години се прочува т.нар. чувствителност към пшеница и глутен. Това е състояние, при което пациентите имат подобни оплаквания, подобряват се при изключване на глутена от храната, но нямат положителни тестове и находки като при глутенова ентеропатия.
Оплакванията може да са разнообразни и да включват коремна и ставна болка, главоболие и обща умора, подуване на корема, запек, диария и т.н. Често тези оплаквания се подобряват значително при изключване на глутена от храната. Тези състояния се означават като нецелиачна глутенова или пшенична чувствителност. Важно е да се отбележи, че тестовете и биопсиите при тези пациенти са отрицателни.
Има доклади в последните няколко години, според които пшеницата би могла да отключи имунна реакция и да предизвика подобни оплаквания.
При всички случаи, ако спирането на глутена води до облекчаване на коремните Ви оплаквания, трябва да се се помисли за алергия, SIBO, друго възпалително чревно заболяване, синдром на дразнимото черво и в крайна сметка за глутенова ентеропатия, независимо от отрицателните кръвни проби.
Имайте предвид, че освен глутен, може да имате непоносимост към други субстанции в пшеницата - например фруктани или амилаза-трипсин инхибитори. Те се съдържат в глутена, без обаче самия глутен да предизвиква възпалението.
Много е важно да се уточни дали става дума за целиакия или за нецелиачна глутенова чувствителност. Включително с тънкочревна биопсия. Това е така, заради риска от развитие на тумори, на дефицити, на отклонения в други органи.
Всяка лаборатория днес предлага най-различни тестове, включително популярните хранителни поносимости. Обадете се да обсъдим преди теста.